ПРИЗРАЦИ  И МИТИЧНИ  СЪЩЕСТВА

Разходката нощем в гората ще уплаши и смелчаците, а ако се знае, че в гората има и духове, човек може да развие истински фобии към горските разходки. Има гори със слава на обитавани от духове.
Такава гора е гората Аокигахара в Япония. Тя е известна още като Морето от дървета и се намира в северозападната част на подножието на планината Фуджи. Гората е едно от най-злокобните места в света.
Говори се, че под земята в тази гора има големи залежи на желязна руда, които изкарват от строя компасите и хората често се губят. Тази гора е едно от най-популярните места в света, където хората идват, за да се самоубият.
От петдесетте години на миналия век досега в гората са се самоубили над петстотин души. Всяка година в гората откриват десетки тела на самоубийци. Според местните жители през нощта духовете на самоубийците крещят.
Уичуъдският лес в Англия е известен с това, че който го е посетил, е бил докосван от призрачни ръце. Често посетителите на гората чуват копитата на невидими коне.
Най-известен е случаят с Еми Росбърт – жената на първия граф Лестър. Тя починала при загадъчни обстоятелства – шията й била счупена. Графът срещнал духа й в гора след смъртта й и той му предсказал, че след десет дни отново ще са заедно. Така и станало. Затова всеки, който влезе в гората, се страхува да не срещне призрака на Еми, който да му предрече бърза смърт.

Гората Хоя Бачу в Румъния е известна като Бермудския триъгълник на Трансилвания. Тя е едно от най-тайнствените места и привлича вниманието на туристите.
Според местните жители в гората има кръгъл гладък участък, който е портал към друг свят. Всеки, влязъл в кръга, изчезва и повече не се връща. Хората, които влизат в гората, започват да страдат от чувство за безпокойство и усещат световъртеж.
Островът на куклите е известен със зловещата си гора. Той се намира на юг от Мексико и дърветата в гората са украсени със старинни зловещи кукли.
Историята на острова започнала, когато на него заживял единствения му жител – отшелникът Дон Джулиан Сантана. Според легендата той станал свидетел на удавянето на момиченце край острова и в негова памет закачил на дърво куклата му.
След това той закачил на острова хиляди кукли, а след това се удавил самият той. Хората, които посещават острова, смятат, че в гората живеят зли духове, които са се вселили в куклите.

Деоген (Белгия)

Деоген (буквално "Очите") е призрак, за който се твърди, че обитава Суанийската гора в Белгия близо до Брюксел. Обикновено е виждан като зеленикава мъгла или сенчеста фигура. В някои версии на легендата мъглата е оранжева, сива или бяла.

Историята за първи път се появява в книгата "De Kinderen van Het Bezeten Bos" от 1937 година. Там се разказва, че в гората започват да откриват обгорелите тела на убити деца. В книгата пише, че става въпрос за 80 деца, но мнозина смятат, че жертвите са били всъщност 8, а някои изцяло отхвърлят цялата история като измислица понеже няма почти никакви други сведения за случая освен споменатата книга. Легендата разказва, че самият убиец се е самоубил в гората, след като извършил пъкленото си деяние, но и за това няма исторически данни.

Смята се, че Деоген е духа на едно от децата. Самото име обаче изглежда е плот на печатна грешка в следващите издания. Оригинално това привидение е наричано "Де Оген".

Посетители на гората твърдят, че са виждали сенчеста фигура да прибягва пред автомобила им, някои са чували детски смях, а трети разказват, че дори са намирали кървав отпечатък от детска ръка на задното стъкло. Някои смятат, че отпечатъците всъщност са оставяни от шегаджии искащи да изплашат хората. Скептиците освен това твърдят, че "прибягващите фигури" вероятно са глигани, които действително обитават тази гора.

Санта Кампана (Испания)

В Андалусия и Галиция в Испания има поверие, че понякога по нощите минава мистична процесия от духове известна като Санта Кампана, както и под някои други имена.

Има различни версии на тази легенда, но най-често в това шествие участват души на мъртви хора. Често са облечени в бели закачулени роби и носят запалени свещи в ръце. Легендата разказва, че ги предвожда жив човек (мъж или жена) с кръст или стъкленица със светена вода. Понякога не се виждат, а само се долавя миризмата от разтопения восък на свещите им или се усеща лек бриз когато преминават.

Живият водач на мъртвите е каран от някакво проклятие всяка нощ да излиза и да води изгубените души през градове, села и гори - на другия ден не помни нищо. Единственият начин човек да се избави от проклятието, е да даде кръста, свещената вода или и двете на друг човек, който да стане водач на мъртвите. Ако това не стане, човекът все повече ще залинява докато умре.

Който види Санта Кампана е сполетяван от лош късмет. За да избегне това, той трябва да нарисува на земята "кръгът на Соломон" (еврейска давидова звезда в кръг) и да влезе в нея. Може и да легне на земята с лице надолу. Друг начин да се предпазите от тази злокобна процесия е да вържете черна котка на пътя ѝ.

Според легендата Санта Кампана посещава домовете където скоро ще умре някой.

Според някои версии на историята тази призрачна процесия може да бъде видяна само от някои хора (обикновено непокръстените). Други пък виждат само светлините от свещите. По тази си характеристика Санта Кампана прилича на други легенди описани тук:

Призрачните светлини

Предполага се, че този мит е взаимстван или е повлиял на подобните легенди за шествия на мъртвите разказвани във фолклора на някои северни европейски народи.

Шубин (Украйна)

В михьорските градове в Донбас, Украйна има интересно поверие. Според него в рудниците живее дух наречен Шубин. Обикновено той е добър и помага, но според някои версии на легендата е опасен и зъл.

Има основно две версии от къде произхожда името Шубин. Според едната в края на 19-ти век живял човек с такова име, който бил собственик на мина. Той имал дарбата да предсказва срутванията на галерии и изпусканията на метан. Преди всяка смяна, той слизал в мината и ако усетил нещо лошо, предупреждавал миньорите. Днес духт му продължава да прави същото.

Много днешни миньори твърдят, че са виждали със собствените си очи този дух. Един примерно разказва, че веднъж докато бил под земята, светлината угаснала. Миньорът бил в пълна тъмнина, загубил ориентация и не могъл да намери изхода. Налегнало го отчаяние, но внезапно видял светлина напред. Приближил се и видял, че призракът Шубин държи фенер. Макар и да се страхувал, миньорът последвал привидението и то го извело от мината.


Някои миньори казват, че Шубин може да е както добър, така и лош, в зависимост какъв човек среща. Според някои именно той причинява инцидентите в мините. Това се свързва най-често със втория вариант на легендата. Преди много години един мъж дошъл в Донбас, за да търси работа. В местна кръчма той попаднал на група пияни миньори. Те му казали, че ще го подложат на изпитание. Трябвало да влезе в мината със запалена факла в ръка и облечен в палто, шуба (от тук и името Шубин). Миньорите се съмнявали, че в галериите има метан, но не искали да проверяват сами, затова пратили новака. Мислили, че газът няма да е много и няма да избухне, само ще се възпламени, затова и казали на момчето да облече шуба - тя би го предпазила до някъде от пламъците. Само, че не познали - имало много газ и се получила експлозия, а младият мъж умрял. Той обаче останал като дух в мината и до днес отмъщава на миньорите. Затова понякога свещеници отслужват служби в мините за прогонването му.

Легендата за Шубин е до толкова популярна в Донбас, че на него са кръстени барове и заведения. Има дори марка бира наречена "Добрия Шубин".

В някои части на Русия, където има мини, също е разпространена тази история във видоизменен вариант. Според руската версия Шубин бил собственик на мина, но бил много лош и зъл. Заради това бил убит, но продължавал да навестява мините като зъл дух.

Ла Лорона (Мексико)

Легендата за Ла Лорона (Плачещата жена) е разпространена в Мексико, но и в много други части на Латинска Америка, както и в САЩ в местата където име испаноезично население.

Макар и да съществуват различни вариации на историята, най-популярна е тази разказваща за жена на име Мария, която удавила децата си в една мексиканска река. Това било вид отмъщение срещу съпруга ѝ, който я изоставил заради по-млада жена. Когато Мария осъзнала какво е направила, също скочила в реката и се удавила.

Пред вратите на Рая обаче ангелите спрели Мария и я попитали къде са децата ѝ. Забранили ѝ да влиза в Отвъдното докато не ги намери. От тогава тя скита по Земята, търсейки децата си и вечно плачейки.

Родителите в Мексико често разказват тази история на децата си, за да ги плашат и да не се скитат навън през нощта. Казват, че Ла Лорона хваща бродещи по тъмното деца и ги дави в някоя река, надявайки се, че те ще заемат мястото на нейните деца. Звучи като детска приказва, но някои хора твърдят, че са виждали този дух край различни реки и езера в Мексико. Освен това има поверие, че който я види, ще умре скоро.

Според някои фолклористи тази история има доста по-дълбок смисъл и произхожда от легендата за Коатликул (Coatlicue), една от богините на ацтеките. В тази легенда се разказва как тя се явила пред индианците малко преди Америка да бъде открита от испанците и да дойдат конкистадорите. Тя плачела за своите загубени деца. Това се възприема като поличба за предстоящото унищожение на империята на ацтеките.

"Ла Лорона" е изключително популярна в Мексико и Латинска Америка. Появява се в книги, филми, сериали.

Теке-Теке (Япония)

Теке-Теке (а също Тек-Тек) е името на японски дух и популярна легенда. Историята разказва, че тя била млада жена, която бива срязана на две от преминаващ влак.

Този дух се влачи по ръце по земята. Ако някой я срещне през нощта, трябва веднага да избяга, иначе ще бъде разсечен на две като отмъщение за това, което и се е случило. Една градска легенда разказва за момче което се прибирало през нощта. То минало покрай училището си и видяло на един от прозорците хубаво момиче, което се било подпряло на лактите си. Двамата се усмихнали един на друг, а момчето се зачудило какво прави едно момиче в това училище, защото то било само за момчета. В този момент момичето изскочило през прозореца и разкрило, че долната част от тялото ѝ липсва. Преди момчето да може да избяга, тя го разсекла на две.

В Япония има и друга подобна градска легенда, която някои даже смятат за алтернативна версия на горната история. В нея се говори за момиче на име Кашима Рейко, на което влак отрязал краката. Това изглежда обаче е само оправдание, защото мнозина смятат "Кашима Рейко" за замаскирано име на демона Камен Шинин Ма. Той, под формата на момиче без крака, се появява в обществените бани и пита хората къде са и краката. Ако не отговорят правилно, демонът ще откъсне техните собствени крака. Правилният отговор е да се каже, че краката ѝ са на гара Мейшин. Ако създанието попита кой ви е казал това, трябва да се отговори "Кашима Рейко". Понякога обаче може да попита как се казва, ако в този случай се отговори с "Кашима Рейко", демонът ще атакува. Правилният отговор е "Маската Демон на Смъртта".

Теке-Теке е толкова популярен в Япония, че има поне няколко филма на ужасите посветени на него. Освен това присъства в сериали и анимета.

Сихуанаба (Централна Америка)

Това поверие е разпространено основно в Хондурас, Салвадор, Гватемала и Коста Рика, в по-малка степен и в други латиноамерикански страни.

Сихуанаба е свръхестествено същество, което може да изменя формата си. Примамва хората като в гръб изглежда като хубава жена. Когато обаче я приближат, тя се обръща и разкрива конското си лице. В някои версии на легендата лицето ѝ е череп.

Често пъти е виждана край водни басейни като реки и езера. Понякога се къпе гола, а друг път е облечена с леки бели дрехи. Понякога вместо да се къпе, пере дрехите. Обикновено се появява в тъмни, безлунни нощи. Понякога, за да е по-сигурно, че мъжът ще се хване на номера, Сихуанаба се преобразява не просто в хубава жена, ами в тяхната собствена съпруга. Когато жертвата е дете, демонът приема образа на майка им.

Интересното е, че съществото не убива пряко жертвите си, те умират от страх в мига в който видят истинското и лице. Ако не умрат, полудяват.

Обикновено традиционните методи прогонват съществото - като да направиш кръстния знак с ръка пред нея. Също и да захапеш мачетето си - това прогонва както съществото, така и страха от него.

Произходът на самото име Сихуанаба не е изяснен, смята се че идва от някой от местните индиански езици. Вероятно обаче легендата е възникнала след пристигането на испанците (а според някои е донесена от самите тях), защото по времето на пристигането на европейците, в Америка е нямало коне - ще е необичайно да се появи легенда за жена с лице на кон, след като индианците не са знаели какво е кон.

Мае Нак Пра Канонг (Тайланд)

Мае Нак Пра Канонг или просто Мае Нак (Лейди Нак) е дух от съвременния тайландски фолклор, който се ползва с голяма почит. Нещо повече, това може би е единственото привидение в света, което си има светилище / храм тоест издигнато е почти до статуса на божество.

Самата история на Мае Нак има доста версии и е доста объркана. Ще се опитам тук да предам най-популярната. Тя била красива девойка живяла през 19 век край канала Пра Канонг в Банкок. Когато била бременна, нейният съпруг Мак бил извикан в армията и пратен на война. Той бил сериозно ранен, а през това време Мае Нак и бебето умрели при трудно раждане. Мак все пак оживял и когато раните му били излекувани, се завърнал в къщи. Там го чакала милата му жена и детето. Съседите се опитали да го предупредят, че това са духове, но той не им вярвал.

Един ден Мае Нак приготвяла традиционно тайландско ястие Нам прик (Nam phrik), но изпуснала един зелен лимон. В бързината да го хване, тя удължила ръката си, така както никой човек не би могъл да го направи. Мак най-накрая разбрал, че е вярно това за което го предупреждавали съседите му, които междувременно взели загадъчно да умират. Макар и ужасен, мъжът се овладял и решил да намери начин да се измъкне без да се издаде, че е разбрал истината. Същата вечер той казал, че ще излезе навън, че му се пикае и избягал в нощта.

Когато разбрала, че Мак е избягал, Мае Нак тръгнала да го гони. Почти го настигнала, но той се скрил зад един местен храст (Blumea balsamifera) за който се твърди, че прогонва духовете. След това Мак се скрил в един местен храм. Безсилна да влезе в него, Мае Нак се върнала при канала Пра Канонг и започнала да тероризира местните хора. Един силен екзорсист успял да хване духа ѝ и да го затвори в буркан, който хвърлил във водата. Едни рибари обаче намерили буркана и освободили духа без да знаят какво има в него. Този път един преподобен монах успял да хване духа в парче кост, която зашил към пояса си, та да не може никой да я вземе и да освободи Мае Нак отново. Казват, че днес този пояс все още съществува и е притежание на кралското семейство.

В друга версия на историята монахът разговарял с Мае Нак и я убедил доброволно да отиде в Отвъдното като и обещал, че един ден тя ще се събере отново със съпруга си Мак. Именно от тези версии на легендата идва голямата почит към Мае Нак Пра Канонг. Нейната любов към Мак била толкова силна, че тя отказала да си отиде от този свят и останала да посрещне съпруга си като дух. Тя щяла да продължава да му готви и да се грижи за него, ако той не бил разбрал истината.

Историци са проучвали легендата и изглежда историята се базира на истински събития. В края на 19-век действително съществувала жена на име Нак, тя била дъщеря на местен владетел, била омъжена и вече имала един син. Докато мъжът и бил на война, тя починала при раждането на второто им дете. Изглежда синът и се опасявал, че баща му ще се ожени отново и ще живее с мащеха. Измислил призрачната история, за да го плаши с това, че жена му е още наоколо и го наблюдава. Момчето дори по тъмно се обличало в женски дрехи и хвърляло камъни по преминаващите лодки.

Днес на Мае Нак е посветен храм край канала Пра Канонг, в него централно място заема нейна статуя на която е изобразена заедно с детето си. Хората идват и оставят малки дарове като цветя, плодове, играчки за детето ѝ. Обикновено това са жени, които се молят за лесно раждане или за това мъжете им да се отърват от военната служба. Други дарове в чест на Мае Нак са живите риби, които се купуват в кофи с вода и се освобождават в канала.

Наяди (Гърция)

Наядите са свръхестествени същества от древногръцката митология, които имат власт над изворите, ручеите и потоците. Те са потомци на Океан и Тетида и наброяват до три хиляди. По думите на древния автор Хезиод "да изрекат всички техни имена, не е по силите на никой от човеците".

Наядите са от рода на нисшите божества като сатирите например. Като цяло са благосклонно настроени към хората. Те са пазители на водата и имат благодетелни функции. Има наяди-лечителки, къпането в реките, които те обитават, лекува болести. Тези води освен очистващо въздействие, даже имат способността да даряват младост и безсмъртие.

Наядите се асоциират със сладката вода. Техни родственици са океанидите, които се свързват със солената вода, а нереидите специално със Средиземно море. Тъй като древните гърци са мислели, че всички световни води са една система, които се процеждат във и от морето към дълбоките недра на земята, за да излязат чисти в изворите, има известно припокриване.

Същността на наядите е ограничена до техния извор или поток. Ако те пресъхнат, наядите умират.

Чинди (племето Навахо)

Индианците Навахо от Северна Америка вярват, че след като човек умре, след него остава дух наречен Чинди и той въплъщава най-лошото от починалия.

Според племенните легенди Чинди може да причини болест и дори смърт сред живите. Вярва се, че това създание се навърта около костите на починалия или около неговите вещи. Именно затова всичко, което мъртвия е притежавал се унищожава. Може би от филмите сте виждали как когато някой стар индианец е към края на дните си, той отива да умре на някоя далечна скала. Този ритуал се свързва именно с вярата в Чинди. Ако индианецът умре в иглуто си, то обикновено се изоставя и повече никой не живее в него.

Вярва се още, че Чинди може да бъде направляван от някой и нарочно насочен към жив човек. Хората, които правят това са индианския еквивалент на вещиците / вуду магьосниците. Те взимат част от трупа или правят прах от костите му и ги поставят някъде в близост до човека на когото искат да причинят вреда.

"Прашните дяволи" (въздушни завихрания) са мислени за Чинди. Някои смятат, че има и добри Чинди. Ако "прашния дявол" се върти надясно, то той е добър, ако на ляво - е лош.

През 1967 в брой на списанието "Frontier Times" се появява интересна история. Читател разказва как през далечната 1925 срещнал кльощава тинейджърка на име Алис Лонг Солт от една индианска общност. Тя разказала, че семейството и е преследвано от Чинди. Съществото било изпратено от сляп знахар, който двама членове от племето измамили с нещо преди това. Всички от семейство Лонг Солт се разболели и умрели. Самата Алис била намерена мъртва през 1928 г.

Патасола (Южна Америка)

Това е едно легендарно създание, което има известни прилики с други две същества вече описани в поредицата - Ла Лорона и Сихуанаба. Въпреки това има и много отличителни черни, което говори, че не е просто разновидност на друга легенда.

Патасола е дух/демон, който приема женски образ, за да съблазнява самотните ловци и дървосекачи в горите. Често се явява в образа на техните любими. Когато обаче мъжът се приближи, създанието показва истинския си вид - на еднокрако зло същество. Патасола напада и убива жертвите си, след което поглъща плътта им и пие тяхната кръв. Така прилича до известна степен на вампир.

Патасола живее в планини и гъсти гори. Примамва жертвите си обикновено през нощта. През деня блокира и заличава преки пътеки в джунглите и горите, дезориентира ловците, мами ловджийските кучета. Въпреки лошата си слава Патасола е възприемана и като пазител на природата, гората и горските животни. Тя убива хората защото брани своето царство.

Най-отличителната черта на това създание е, че единият и крак не е цял, въпреки това "тя" се движи доста бързо из джунглата. Според някои версии на легендата, тя има също така само една гърда. Патасола може да приема образа и на животни - обикновено голямо черно куче или крава.

Когато е доволна Патасола се качва на върха на някоя планина или дърво и пее следната песен:

"Аз съм повече от сирена
Аз живея сама в света
И никой не може да ми устои
На пътя, в дома
На планината и в реката
Във облаците и в небесата
Всичко което съществува ми принадлежи"

За произходът на Патасола има различни легенди. Според една от тях, тя е била лоша жена, която е убила сина си и затова е наказана да се скита в горите. Според друга, тя била жестока жрица, която се отнасяла зле както с мъжете, така и с жените. Затова била убита от хората, които мачкала. Те я разсекли с брадва и хвърлили единия и крак в огъня. Третата по популярност легенда разказва, че тя била жена, която изневерявала на мъжа си с неговия работодател. Когато мъжът разбрал убил и двамата - и жена си и шефа си.

Някои фолклористи мислят, че легендата за Патасола е измислена от жените, за да плашат мъжете си, когато отиват в гората. Да не се приближават до други жени мислейки си, че е легендарното чудовище.

Караконджул (Балкански полуостров)

Караконджулът е създание от фолклора на повечето балкански народи. Среща се под различни имена в България, Гърция, Турция, Сърбия и др. При гърците например се нарича καλικάντζαρος („калика̀нтдзарос“) или παγανό („пагано̀“).

Българският произход на името не е ясен, единствено представката „кара“ е турска и значи "черен". На много места в Родопите съществото се нарича просто „конджур“. Възможно е наименованието да идва още от тракийските вярвания. Друг вариант е думата да идва от древна Гърция - според някои означава kalos-kentauros (красив кентавър), макар че караконджулът няма много прилики с кентаврите.

Караконджулът наподобява космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Външният вид обаче има отделни разлики при различните народи.

Легендата за него има различни вариации при различните балкански народи, но като цяло се смята, че се появява само през така наречените от християните 12 „мръсни дни“ (след Коледа, 25 декември до Йордановден, 6 януари). Поради това месец януари се нарича „караконджов“ месец. Когато се появи в споменатия период той примамва пътниците и ги възсяда, хвърля жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки вирове, или ги разкъсва между воденичните колела. Съществото злосторничи само нощем (до първи петли), след което изчезва внезапно.

Караконджулът живее в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия той може да се засели в тъмните или труднодостъпните места на къщите - например на тавана или в плевнята. В гръцките легенди обаче караконджулите живеят само под земята и постоянно се опитват да отрежат световното дърво - това върху което се крепи целият свят. Преди обаче да довършат пъкленото си дело, идва Коледа и след нея те се качват на повърхността където създават неприятности на хората. На 6 януари отново се връщат под земята, но световното дърво напълно е зараснало и те трябва да почнат отначало.

Има различни начини за предпазване от караконджулите. Един от тях е да се постави гевгир (купа с дупки подобна на сито) на входа. Съществото ще брои цяла нощ дупките, а на сутринта ще изчезне с първите слънчеви лъчи. Друг вариант на това поверие е, че като почне да брои, щом стигне до три, караконджулът ще изчезне, защото "три" е свещено число. Също така може да се остави огънят в камината да гори цяла нощ, за да не влезе създанието през комина. В България кукерите гонят караконджулите както и другите зли сили.

В Турския фолклор караконджулите не са толкова опасни колкото в легендите на другите народи. Освен това естествено появяването им не е свързано с християнската Коледа. Вместо това според турските поверия караконджулите идват през 10-те първи дни на "Големия студ" (Zemheri). Срещнат ли човек, ще му зададат въпроси. Правилото е във всички отговори да има думата "кара" (черен, черно). Освен това единствено в турските легенди караконджулите могат да имитират гласовете на близки хора и така да примамват навън в студа.

Има теория, че митът за караконджулите идва от древногръцките дионисиеви празненства. При тях се е пиело много вино, а някои хора са носели животински маски. Възможно е пияното простолюдие да си е мислило, че вижда зли свръхестествени същества.

Лицата от Белмез (Испания)

Това е една сравнително скоро появила се легенда, която има голяма шанс да се окаже реален паранормален феномен.

Белмез е малък град в южна Испания. В него през 1971 започват да се появяват странни изображения на лица по циментовия под на една частна къща. Славата на това "чудо" бързо се разнася и в града често идват посетители желаещи да го видят. Според някои паранормални изследователи, това е най-силното доказателство за съществуването на свръхестествени явления. Редица от тях смятат, че този феномен се дължи на подсъзнанието на починалата през 2004 собственичка на дома - Мария Гомес Камара (един вид мисловна фотография). Други смятат, че цялата работа е измама, дело на обитателите на дома. Най-невероятно звучи версията, че тези "лица" са някакви свръхестествени създания.

Бъкрайдърс (Холандия)

Бъкрайдърс е английското название на това което на холандски се нарича "Bokkenrijders". По-принцип името е съставено от две думи, втората значи "ездач", а първата "бък" има няколко значения. Така се наричат мъжките възрастни индивиди при няколко различни видове животни, обикновено с рога - овни, козли, дори елени. В Холандия за бъкрайдъри се заговаря през 17-18 век, това са същества, които яздят овни или козли по небето през нощта. В някои версии на легендата се смята, че това са дяволи или духове.

Най-често обаче се приема, че това са обикновени хора сключили сделка с дявола. В замяна на душата си, те получават определени свръхестествени сили, една от тях е именно да летят на гърба на някакво животно.

Интересното е, че през 18 век отделни малки банди от престъпници нарочно започват да се представят за бъкрайдъри и да обират хората. Примерно в един случай се разказва, как те закачили писмо на вратата на един фермер. В него искали определено количество пари, иначе фермата му щяла да изгори. Престъпниците разчитали на това, че простите и суеверни селяни вярвали на историите, че това не са просто крадци, а надарени със свръхестествени сили същества.

Историята има и тъмна страна. Властите използвали легендата за Бъкрайдърс, за да обвинят и осъдят много хора като такива. Някои от тях със сигурност били от бандите споменати крадци, но други нямали нищо общо и били обвинени несправедливо. Затова съдебните процеси срещу бъкрайдърите се смятат за късна форма на "лова на вещици" характерен за средновековието, още повече, че 90 процента от набедените за бъкрайдъри получавали смъртни присъди.

Ресърекшън Мери (Чикаго, САЩ)

"Ресърекшън Мери" е една история, която е вариация на легендата за "изчезващия стопаджия" имаща десетки версии в Америка, а и по света.

Чикагският вариант се появява през 30-те години на ХХ век и названието идва от името на гробището Ресърекшън в селището Джъстис. Твърди се, че на пътя между него и една танцувална зала през нощта започнала да се появява млада жена, която спирала колите на автостоп. Тя често била облечена в старомодни дрехи за танци. Молела шофьорите да я закарат до гробището, където слизала и изчезвала в нощта.

Легендата разказва, че Мери била на танци с приятеля си. Те обаче се скарали и Мери си тръгнала сама в нощта. По пътя я блъснал неизвестен шофьор, който избягал. От тогава нейният дух се поява наоколо.

Входната порта на самото гробище е огъната и сякаш обгорена. Казват, че духът на Ресърекшън Мери направил това с горящите си ръце. Управата отрича - твърди, че камион е причинил щетите.

Изследователи са проучвали дали няма жена погребана в гробището, която да отговаря на описанието на духа. Възможно е това да е Мери Брегови, починала през 1934 при пътен инцидент. Друг вариант е жена на име Ана Норкус също починала при катастрофа но през 1927. Тя отивала към залата за танци.

Блукап (Англия)

Блукап може да се преведе от английски като "синята шапчица". Това е фолклорно същество, което населява мините и рудниците - по това малко прилича на украинския дух Шубин представен в предишна статия от поредицата. Но докато Шубин може да е както добър, така и лош, то тези блукап създания са само добри. Същността им не е съвсем определена, според някои версии на легендата те са духчета, а според други са нещо като феи.

Миньорите ги виждат като малки сини пламъчета, от там идва и името им. Ако хората проявят уважение към тях, "сините шапки" ще ги заведат до богати залежи. Те също предупреждават когато предстои срутване. Тези същества са усърдни работници, миньорите имат разкази как са виждали сините пламъци да бутат натоварени колички с въглища. За труда си блукап очакват същото възнаграждение каквото получават и хората. Суеверните миньори са оставяли надницата предназначена за създанията в някой забутан ъгъл на мината.

Саси (Бразилия)

Саси е едно изключително популярно фолклорно същество от Бразилия. Описват го като еднокрако момче - негърче или мулатче, с дупки в дланите на ръцете си. В някои вариации има червени очи. Пуши лула и носи магическа червена шапка. Според легендата именно шапката му помага за изчезва и да се появява, когато пожелае. В някои части на страната е смятан просто за досаден пакостник, а в други за опасно създание. Навсякъде обаче се смята, че Саси ще изпълнява желания, ако го хванеш или откраднеш шапката му. За ужас на потенциалните крадци обикновено шапката изпуска отвратителна миризма. Има хора, които твърдят, че са успявали да я откраднат, но после никога не са се отървавали от вонята.

Пакостите на Саси се състоят в това да крие детските играчки, да пуска животните, да дразни кучетата. Може да проклина яйцата и те да не се излюпват. Обича да жонглира с малки предмети и да ги оставя да падат през дупките на дланите му. Създанието още обича да разсипва солта, да разлива млякото и да пуска мухи в супата. На кратко - за всичко неприятно което се случва вкъщи, хората обвиняват Саси.

Освен, че може да става невидим (според някои само шапката и лулата остават да му се виждат), Саси може да се превръща в определен вид местна птица. Човек може да се отърве от преследващ го Саси като премине през река или поток. Съществото няма да мине, защото ще загуби силите си, в легендата нищо не се казва, защо точно в този момент, то не се превърне в птица и да прелети над водата. Друг начин за избавление е, да пуснеш на земята въже с много възли. Саси обича да си играе, ще спре да те гони и ще започне да развързва възлите един по един. Трети вариант да го умилостивиш, е като му оставиш малко тютюн за лулата или кашаса - силна алкохолна напитка, получена при дестилация на екстракт от захарна тръстика.

Като странична забележка във връзка с кашасата, в Бразилия е изключително популярен коктейла "Саси" състоящ се от 60 милилитра кашаса и 45 милилитра пчелен мед. Това за пореден път затвърждава убеждението ми, че хората обичат да наименоват напитките си на митични създания - да си спомним за коктейла "Кървава Мери".

Макар, че е еднокрак Саси може да се движи много бързо, както и да язди кон. Според легендата "прашните дяволи" (въздушни завихряния) са причинени от въртящ се Саси. Именно чрез прашните дяволи е друг начин да се улови създанието. Човек може да хвърли във вихъра броеница от отделно осветени топчета. Също може да хвърли и сито (виж долната рисунка). След това Саси трябва да бъде убеден да влезе в стъклена бутилка. Направи ли го, бутилката трябва да се запуши с тапа на която има нарисуван кръст. В зависимост от това как се държи човека със Саси, съществото след като се освободи, ще му стане или опасен враг или верен приятел.

Произходът на мита за Саси е доста интересен, но като цяло неясен. Според някои той идва от Европа (и по-конкретно Португалия) където през 13 век се е зародила подобна легенда. Други смятат, че има местен индиански произход. Независимо обаче от къде идва, със сигурност през 18 век историята е изменена от многото роби от Африка. Те започват да си разказват преданието за Саси, но при тях той вече придобива негърския / мулатския си вид. Затварянето на съществото в бутилка пък твърде много прилича на мюсюлманските приказки за джинове. Това може би не е случайно, част от африканските роби са изповядвали исляма.

Няма да е лъжа, ако се каже, че Саси е най-популярното бразилско митично същество. Той е герой в книги, песни и филми, дори се появява в играта " Max Payne 3". Много спортни отбори го имат за талисман. Бразилските учени също не странят от тази мода. Два от космическите сателити на страната са кръстени SACI-1 и SACI-2. Един открит в Бразилия през 2001 динозавър е кръстен "Сасизавър" (Sacisaurus) .

Крампус (Централна Европа)

Крампус е фолклорно същество характерно основно за вярванията на германоезичните народи. Той е противоположност на дядо Коледа (Свети Николас в западна Европа) и също като него идва по това време на годината. За разлика от добрият старец, който идва с подаръци при децата, които са били послушни през годината, Крампус идва при лошите и непослушните, за да ги напляска, накаже и дори отвлече. Има вид сходен с този на дявола. Смята се, че поверието за това създание идва още от езическите времена. Именно затова през 30-те години честването на фестивалите посветени на него е забранено в Австрия - не било християнско (да ви звучи познато?).

Дори и след Втората световна война, макар и вече без официално да има забрана, в Германия и Австрия се води активна пропаганда против всичко свързано с Крампус. За щастие ограничените хора никога не са надделявали напълно и в края на 20 век, интереса към местните германски традиции се възобновява с пълна сила. Днес продължават да се организират фестивали честващи Крампус. Днес в Америка също започва да се появява интерес към тази традиция, което говори, че американците по принцип са отворени за чуждите култури. Това го казвам за всички, които пищат "защо трябва да празнуваме Хелоуин, след като американците не носят мартеници". Всъщност виждал съм и чужденци да слагат мартеница.

Тиколоше (племето Зулу)

Тиколоше е същество от митологията на южноафриканските зулуси. То е зло и опасно. Има различни версии за външния му вид - според някои то е воден дух, според други е създание подобно на джудже. Трети пък казват, че както и да изглежда, то може да стане невидимо като пие вода. Тиколоше е приравняван понякога дори със зомбитата, полтъргайста и дори ходеща на два крака мечка.

Обикновено Тиколоше е извиквано от хора, които искат да навредят на някой друг. Може да причинява болест и дори смърт. Когато някой африканец има подозрения, че срещу него е насочено тиколоше, той трябва да извика народен лечител, знахар, който ще прогони създанието. Друг начин да се предпазиш е да сложиш по една тухла под всеки крак на леглото си.

Това същество може да броди по света и без да е било извикано от някого. Тогава то напада жертвите си произволно, най-вече деца и младежи.

Тиколоше е популярно създание в Южна Африка и се появява във филми, песни и т.н.

Нанг Тани (Тайланд)

Нанг Тани е женски дух, същество от тайландския фолклор. Тя обитава дивите бананови дървета от вида Musa balbisiana. Подобен дух има и във фолклора на Камбоджа.

Нанг Тани като цяло е добра. Тя има външен вид на красива жена в традиционно тайландско зелено облекло. През повечето време се крие, но понякога, особено при пълнолуние, става видима за преминаващите покрай горичките от бананови дървета. Обикновено се държи за някое дърво, но краката ѝ не докосват земята. Вместо това се рее на няколко сантиметра над нея. Понякога дава храна на преминаващите монаси.

Смята се за лоша поличба да се отсече дърво за което се смята, че е обитавано от Нанг Тани. Селяните оставят дарове в гората за нея - сладки, ароматни запалени пръчици и цветя.

Плодовете на този вид диво бананово дърво не стават за ядене, но листата му се използват в народната медицина.

Макар и като цяло добър дух, Нанг Тани може и да е много лоша. Тя напада мъже, които по някакъв начин са съгрешили спрямо някоя жена.

Това създание е представено в някои тайландски филми, както и в популярната онлайн игра Ragnarok Online.

Косматите ръце (Англия)

Това е градска легенда свързана с една отсечка от междуградския път B3212 в областта Дартмур. Там действително през 20 век са се случили редица пътни катастрофи.

Според легендата там внезапно се появяват две космати ръце, които грабват волана на превозното средство и го отклоняват в страни от пътя предизвиквайки катастрофа. В някои версии на историята, ръцете всъщност са невидими.

Тези странни разкази се появяват за първи път през 1910. Шофьори описват как някаква сила поема управлението на кормилото и се стреми да изкара колата или мотоциклета извън пътя. В повечето случаи все пак не се стига до сериозни инциденти с фатален край. Цялата история е просто странна местна особеност. Така е до Юни 1921 когато един моторист загива при катастрофа след като губи управлението. След няколко седмици се случва нов инцидент с ранени хора. Историята се подема от националните вестници и местната легенда се превръща в сензация из цяла Великобритания.

Не всички инциденти се случват с движещи се превозни средства. При един случай от 1924 една жена разказва как била на къмпинг в околността. През нощта тя видяла две космати ръце, които се опитвали да поемат контрола на караваната ѝ. Жената направила кръстния знак с ръка и ръцете изчезнали.

Заради това, че има смъртни случаи, легендата е разследвана от властите. Официалното заключение е, че катастрофите се дължат на изпъкналост на пътя, която след това е заравнена.

Ел Сомбрерон (Гватемала)

Това е демонично същество от фолклора на Гватемала. Името му идва от голямата черна шапка сомбреро, която носи. То е ниско набито създание, освен шапка, често пъти носи и сребърна китара.

Ел Собрерон има една страст - той обича да сплита плитки. Толкова е луд на тази тема, че където види кон или магаре започва да им сплита гривите и опашките.

Това същество носи китара за да привлича жените със серенадите си. Веднъж видял едно момиче с дълга хубава коса. Всяка нощ Ел Собрерон свирел и пеел песен. Момичето излизало хипнотизирано и демончето и сплитало косата на плитка.

Девойката обаче взела да линее, не се хранела и родителите ѝ се страхували, че скоро може да умре. Те обаче не можели да прогонят демона, затова решили да направят нещо друго. Един ден те отрязали косата на момичето. Когато Ел Собрерон я видял така, той загубил интерес към нея и си тръгнал. Момичето отново взело да се храни и се оправило.